10/05/2023
ПРЕДИ 147 ГОДИНИ БАТАК Е УДАВЕН В КРЪВ.
СВЕТЪТ ИЗТРЪПВА ОТ ЗВЕРСТВАТА В БАТАШКОТО КЛАНЕ
То е извършено от османски башибозук под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията.
Клането започва с убийството на кмета и духовен водач Трендафил Тошев Керелов. То е описано от очевидец – съпругата на сина му Ангел Керелов – Босилка:
„Моят свекър отиде да посрещне башибозуците, когато селото беше заобиколено, и се срещна с Ахмед ага, който каза, че иска да се събере оръжието от селяните. Трендафил отиде и го събра. След като то беше предадено, стреляха по него с пищов и куршумът му одраска окото. Тогава чух Ахмед ага да заповядва със собствените си уста Трендафил да бъде набит на кол и опечен. Думите, които използва, бяха „Shishak aor“, което на турски означава да се набие на шиш като парчетата месо, наречени „кебап“. След това взеха от него всичките му пари, съблякоха му дрехите, извадиха му очите и зъбите и го набиха на кола бавно, докато той излезе през устата му. След това те го опекоха на огъня още жив. Той живя половин час в продължение на ужасната сцена. По това време бях съвсем близо до Ахмед ага. Освен мене тук се намираха няколко български жени. Ние бяхме обкръжени от башибозуци, които ни ограждаха от всички страни, и бяхме принудени да гледаме какво става с Трендафил.“ Едно от децата на Ангел и Босилка Керелови, Владимир-още бебе в цедилка, е набодено на меч от башибозука пред очите на майката Босилка: „По времето, когато ставаше това, синът на Ахмед ага взе детето от гърба ми и пред очите ми го насече на парчета със сабята си. Овъглените останки на Трендафил лежаха там един месец и тогава бяха погребани.“ ' Стотника Петър Керелов е убит жестоко, след като му избождат очите и отрязват езика пред очите на баща му Трендафил Керелов и други батачани.
Училището, което било в близост до църквата „Света Неделя“ се оказва последно убежище на около 200 души, които били изгорени живи, докато се криели в него, авторът на „Записки по българските въстания“ – Захари Стоянов описва случките в него така:
„Башибозуците влезли вътре без никакво препятствие и клането се захванало още от вратата. Мнозина имало скрити вътре в долапите, които така също били измушени и накастрени; в числото на последните били: свещеник Нейчо Паунов и учителят Тонджоров, родом от Самоков. На първия от тях кръвопийците извадили най-напред очите, дупчили го като решето по цялото тяло, докато издъхне тоя християнски мъченик в ръцете им. Близо до него предал душа и учителят Тонджоров, който така също бил насечен по всичкото тяло. Бедният мъченик на просвещението! Той загинал в същото онова здание, дето преди няколко дена проповядвал от скромния учителски стол словото на светлината. В долния кат на училището имало до 200 души скрити, мъже, жени и деца, които кръвниците, от много бързина, се вижда работата, не могли да намерят. Но да не помислите, че простият случай ги е запазил от смъртта? Не, читателю! Те се отървали от ятагана, били лишени от лекото действие на куршума, но изгорели живи, като червеи в гнило дърво, в долния кат на училището, защото башибозуците на тръгване запалили от четирите страни това здание. Техните писъци и вопли от ужасна мъка били чути след малко от зверовете, които разбрали, че направили една грешка, по невнимание, не в отношение към участта на двестете жертви, но че не могли да ги оберат от по-напред, което обстоятелство съставявало истинската загуба на тези Биконсфилдови братя. — Язък! Отидоха напусто толкова дрехи, а може би и пари – казали те с турско хладнокръвие и тръгнали към вратата на черквата, без да удостоят даже с присъствието си жертвеника на двестете мъченици.“
На 3 април 2011 година Светият Синод на Българската православна църква канонизира загиналите мъченически за православната вяра в Батак. Запазени са много и изобилни исторически сведения. Буквално знаем името на всеки мъченик. Те са общо 1786 мъже, жени и деца от Батак, загинали за православната вяра под турския ятаган. Това са изкланите само в Батак, но жертвите в околностите са много повече.
По това време френският писател Жак Гордон ще напише знаменателните думи: "Ако един чужденец иска да разбере величието на България, трябва да посети Батак! Батак е безмълвната история на един народ, който е пожелал да бъде свободен и е доказал с кръвта си правото да бъде свободен!"
Вестта за зверствата в Батак обикаля целия свят - предизвиква митинги в Англия, възпламенява Уйлям Гладстон и Виктор Юго. На 2 юли 1876 г. Юго се обръща към "всички съвести на Европа": "Трябва да се привлече вниманието на европейските правителства върху един дребен факт, тъй дребен, че правителствата съвсем не са го забелязали. А ето този факт: един народ е избиван. Къде? В Европа. Има ли свидетели? Има един свидетел: ЦЕЛИЯТ СВЯТ."
Американското посолство в Цариград изпраща в България своя консул Ю. Скайлър. Придружава го специалният кореспондент на "Дейли нюз" - Дж. А. Макгахан. Английското правителство също изпраща в Батак Беринг, секретар на английския посланик в Цариград. Англичанинът проявява доблест и съвест - той изцяло потвърждава изнесеното до този момент в печата за турските зверства и опровергава напълно Едиб ефенди. Когато турското правителство издава специален ферман за награждаване на главатарите, организирали потушаването на въстанието, американският консул Скайлър написва рапорт, в който подробно описва жестокостите. Като разбират за огромния интерес от Европа турските власти се оптват да заличат следите от зверствата.
След посещението на Макгахан в Батак, кореспонденциите му в "Дейли нюз" още по-смело повдигат завесата. Третото писмо на американския публицист е озаглавено "Батак - долината на смъртта и хората без сълзи". Това са първите официални документи, които карат световната съвест да заговори.
Подобно на колосалните измерения на труда на Макгахан има още една велика личност, която не само батачани помнят с много уважение и любов, но и други пострадали от фанатизма- това е лейди Емили Странгфорд. Това е една жена с изключителен характер, която помага на безброй пострадали със средства включително и на батачани.
Интересът й към България и всичко българско особено се засилил след известията за кланетата в Батак, Брацигово, Перущица и други селища в Южна България. В своите мемоари тя пише: "Покойният ми мъж често е заявявал да направя това, което е възможно, макар и малко да е то, в полза на българите".
Тя апелирала към английската общественост и европейските чужденци в Цариград за подпомагане на българите като създала фондация за набиране на средства "Bulgarian Present Relief Fund". На дарителите във фондацията тя обещала лично да дойде в България и раздаде събраните дарения. И спазила обещанието си. От проведената акция били събрани около 30 000 английски лири, внушителна за времето сума, в която тя включила и свои лични спестявания.
Особено навременна и неоценима е помощта на лейди Странгфорд за Батак, английската филантропка фактически става възстановителка на градчето.
В защита на българската кауза се застъпват Франция, Италия, но най-вече в Русия. Глас на протест издигат Лев Толстой, Достоевски, Тургенев и други хуманисти. Бележитият писател Тургенев с болка заявява, че ако турските зверства не могат да бъдат прекратени без война, "тогава нека бъде война". Спонтанното славянско чувство откриваме у Короткин: "Ние четем кореспонденциите за турските зверства в България, ние плачем при четенето и отиваме да се записваме в отрядите на доброволците."
Иван Вазов възклква: „Ние въздигаме величествени паметници на юнаците в борбата за българска свобода: Хеопсовата пирамида би била малка за паметника на Батак, комуто се дължи освободителната руско-турска война."
