03/09/2020
Графичният дизайн, близък до съвременната ни представа, наистина „възниква“ след изобретяването на печтната преса, но визуалната комуникация ни връща назад към пещерните хора.
Отправяме се на пътешествие във времето 60 000 години пр.н.е назад към първата графична комуникация – пещерните рисунки.
Пещерното изкуството се е развивало през вековете и от геометрични форми е преминало към ежедневни сцени, към рисунки със символичен и духовен смисъл.
Най-ранните доказателства за живопис са открити в две каменни жилища в Австралия. Повечето историци твърдят, че най-старите пещерни рисунки се намират в пещерата Шове във Франция. Те са на животни и хора, които ловуват и са на около 32 000г. и са изрсувани с червена охра и черен пигмент.
Най-известните пък са тези в пещерата Ласко отново във Франция. Датирани до отпреди 17 хил. годни. Тук са идентифицирани около 900 фигури на животни – внимателно изработени и детайлни образи на елени, които плуват в езеро, мечки, носорози, бикове. В пещерата има и композици от геометрични фигури и точки, които напомнят карта на звездното небе и схематино представена фигура на човек.
Според археолозите в тази пещера не са живели хора, а са се връщали в тук, за да рисуват.
Такива рисунки могат да се открият в цял свят, включително и в България. По-точно в пещерата Магура, където има над 700 рисунки от различни периоди, а най-ранните са отпреди 7000 години. Общото между повечето от тях е култа към жената, изобразена видимо по-голяма от мъжете и символ за ясно изразен матриархат. В пещерата има изобразен слънчев годишен календар, който датира от 4-3 хил. пр.Хр. и е доста сходен с Грегорианския календар, който използваме до днес. Тук са отбелязани 366 дни, както и зимното и лятно слънцестоене, равноденствието и други важни събития.
Всички рисунки в Магурата са изрисувани с гуано от прилепите, обитаващи пещерата.
Загадките, които крият пещерните рисунки надали ще бъдат решени скоро, но със сигурност повдигат много въпроси за древните общества и тяхното изкуство. Макар че все още се водят спорове какво точно е било предназначението им – дали общуване един с друг или с боговете, едно е ясно – човекът се нуждае от визуална комуникация.