29/09/2026
Началото на една връзка има химия, има привличане, има желание. Има обаче и още нещо – неизвестност. Неизвестността и несигурността създават известна доза напрежение в нас. Напрежението създава емоция. Разбира се, никой не иска да живее цял живот с въпроса дали утре партньорът ми ще си тръгне. Затова постепенно ние правим точно обратното. Опитваме се да създадем сигурност.
Създаваме двойка, заживяваме заедно, женим се, създаваме дом, раждат ни се деца и с всяка следваща стъпка като че ли получаваме още едно доказателство, че този човек избра мен. И разбира се, тук идва парадоксът на дългата връзка. Искаме сигурност, имаме нужда от нея, искаме да знаем, че човека няма да изчезне при първата трудност, но и едновременно с това имаме нужда нещо между нас да остане живо. Искрата. Това е трудното.
Защото когато човек вярва, че нещо е му е гарантирано, той спира да усеща неговата стойност със същата сила. Осъзнаването, че другия човек е отделен и че никой не ни е даден завинаги, ни изважда за момент от този комфорт. Да, това може да събуди страх и ревност, но понякога събужда и нещо друго - внимание.
Понякога в практика си карам човек за момент да си представя:
"Ако този мъж не ти беше даденост, този човек си остава свободна, отделна от теб личност. Представи си, че утре реши да го няма в живота ти или ако избере в някакъв момент друга жена, ако в този момент някоя друга жена го погледне по начина, по който ти се го гледа в началото? Как ще се чувстваш?"
Знам как звучи... И не ви казвам да си представяте изневяри или пък да се страхувате, че ще бъдете изоставени, но все пак, ако само за няколко секунди задържите тази мисъл в главата си, понякога тя прави нещо много интересно. Връща отделеността на човек. Изведнъж мъжът ми отново става мъж. Човек, който има своя свят, желания и избори. Човек, когато всъщност аз не притежавам.
Понякога точно в този момент се случва нещо интересно. Поглеждаш го различно. Забравила си колко много обичаш ръцете му, очите му, гласът му. И може да усетиш ревност, може да усетиш страх, може да усетиш желание, любов. Може и нищо да не усетиш. Обаче и това е важна информация. Защото целта на този въпрос е не да ви уплаши, а за няколко секунди да счупи автоматичната мисъл, че той е тук и винаги ще бъде тук.
Искрата започва да се връща тогава, когато се появи отново любопитството към човек. Отнази тръпка, а дали ще избере мен?
📝Затова бих ви дала една задача. Не да организирате романтична вечер и да се представяте, че всичко е прекрасно, а тази вечер просто да погледнете човека до себе си и за момент да махнете историята мъжът ми, жена ми, бащата на децата, майката на децата, човекът с когото съм 12-20 години и да си зададете въпроса:
"Ако срещнех този човек днес, какво щях да забележа в него?"
След това още един по-труден въпрос.
"Ако знаех, че присъствието му в живота ми не е даденост и утре може да го няма, че утре може да избере някоя друга или друг, какво щях да направя различно?"
Може би щях да го докосна, целуна, да се погрижи за себе си, за да изглеждам добре за него. Може би щях да пофлиртувам или просто да кажа: "Знаеш ли, още те харесвам".
Защото според мен любовта и желанието не умират непременно от времето. Умират от преклената увереност, че другия вече е наш.
Психолог Христина Велинова
